Тв звезда, талантлива актриса, страхотна майка, дама със стил и момиче с непокорни къдрици, които упорито изправя. Люба Пашова - водещата на „Извън играта“ по БНТ, е жена, от която струи светлина. Освен че прави страхотно предаване с екипа си и с лекота предразполага известните си гости, тя е откровена, самоиронична и, както сами ще се убедите, извънредно забавна, когато трябва да отговаря на въпроси. Оставяме ви в компанията й, за да ви разкаже за сълзите и смеха пред камерите, за сватбите и маратонките, за страстта към черното и за любовта от първо обличане към Vayana Collection – единствената марка, с чиито дрехи Люба Пашова се появява на екрана на националната телевизия.
Люба, „Извън играта“ по БНТ e едно от най-смислените предавания в тв ефира. Освен че каните в студиото интересни личности, превръщате разговорите с тях в специални срещи. Кой е най-емоционалният ви момент пред камерите?
Дълбоко се надявам, че като казваш „вие“, имаш предвид екипа на „Извън играта“. С теб се познаваме и уважителната форма не е нужна. А аз, без останалите, които стоят зад това предаване, съм загубена. Ние сме колеги, приятели и най-вече съмишленици. Евгени, Боряна, Йоанна, Верчето, Таня….Това са моите хора. Във всяко предаване има много емоционални моменти. И винаги сме в крайностите. Или голям рев пада, или голям смях. И аз си се смея с госта ми, и сълзите ми тръгват също с неговите.
Благодаря ти, че не спазваш дистанция и веднага минавам на „ти“. Кой от твоите гости те е изненадвал истински – например, с неочаквано признание?
Много хора, които са идвали в студиото мога да нарека мои приятели и ужасно се гордея с това. Но не очаквай тук да споменавам имена, защото всички са ми ценни. За да дойдат и да разказват най-личните си болки и победи, те по някакъв начин ми имат доверие. А това е супер отговорност. Много хора, които преди съм познавала, сега съм ги преоткрила.
Моля те, бъди съвсем малко по-конкретна…
Добре де, хайде, само един пример ще ти дам – с човек, с когото се запознах в студиото. Христо Шопов. Любим български актьор. Винаги съм мислела, че е ужасно надут. А той се оказа просто притеснителен, скромен и мнението ми за него се обърна на 180 градуса.
След толкова много срещи с различни характери и съдби, има ли все още нещо, което те удивлява в хората?
Аз ако спра да се изненадвам ще спра да го правя това предаване. За какво ми е? Ако на мен не ми е интересно и любопитно, и на зрителите няма да им бъде. Слава Богу, този момент все още не е дошъл.
Работата в телевизията изглежда бляскава. Такава ли е всъщност? Какво не виждаме? Откъде понякога се „провираш“, за да научиш нещо необичайно за госта си?
Нашите гости са едни много заети хора и понякога контактуваме с някого месеци наред, за да ни вмести в програмата си. Често използвам близки или приятели, за да сверя информация, защото в интернет са публикувани откровени измислици. Иначе, интуицията ме води и досега не ме е лъгала. Много ми е важен първият въпрос, началото… После всичко само си тръгва.
Преди да започнеш да правиш „Извън играта“ ти беше част от спортната редакция на БНТ. Кои са малките ти, лични рекорди? В кои житейски дисциплини скачаш най-високо, плуваш най-бързо и вдигаш най-много?
Преди да се омъжа скачах за булчинския букет на поне 5 сватби. Плувам твърде зле и в дълбокото не влизам. А тежко не вдигам, защото както знаеш, съм връстничка на Балканската война и вече кръстът ме наболява. Както виждаш – буквално ти отговорих.
Когато стане напечено – все едно на кой терен, как реагираш?
Реагирам първосигнално, никога не броя до 10. Такава съм. Често наранявам хора и сигурно съм човекът казал най-много пъти: „Извинявай“ за 45 годишния си живот.
Кой е най-ценният урок, който си получавала?
Журналистически уроци имам много и всички са ми ценни. Най-ценното ми е, че съм минала през мелачката на новините. Не си се представям без рутината и опита, натрупани там. От всеки, когото харесвам, съм откраднала по нещо. И в работата, и в живота.
Поставяла ли си кариерата пред всичко останало?
Никога не съм поставяла кариерата си на първо място. И никога не съм се взимала насериозно. Семейството е моето всичко, моето вдъхновение и моето спасение.
Приятно ми е да отбележа, че винаги изглеждаш добре – и пред камерите, и в ежедневието. Кои са твоите лични правила за добър стил?
Да съм себе си. Имам еднакво отношение и към спортния, и към елегантния стил. На църковната ми сватба бях с рокля и маратонки. Така съм го усетила отвътре, така съм го направила. Когато си ти, значи имаш стил. Той е твоят и те прави уникален.
Първият ти ярък спомен, свързан с модата?
В десети клас станах подгласничка на мис Кюстендилска пролет. Говоря ти за далечната 1988 година. Взех рокля назаем от една позната. Това беше първият път, когато се налагаше да изглеждам прилично в рокля.
Има ли аксесоар, към който си привързана и носиш често?
Да. Златно колие с името на дъщеря ми – Микаела.
Кои цветове и силуети са завзели гардероба ти и какво напълно липсва в него?
Ходя само в черно. Много рядко ще ме видиш цветна. Така се чувствам добре, някак си защитена и може би по-слаба, защото аз водя непрестанна битка с килограмите.
Твоята дефиниция за елегантност – не само в модата, но и в отношенията?
Не съм добър пример за елегантност в отношенията. Избухлива съм, първична съм и прекалено откровена. Това често ми носи главоболия. Но на 45 едва ли бих могла да се променя. В модата харесвам изчистените и семпли неща, може би затова харесах Vayana Collection.
Не е тайна, че в „Извън играта“ носиш единствено модели на Vayana Collection. Как откри марката? Любов от пръв поглед ли беше или бавно, внимателно опознаване?
Да. Любов от първо обличане беше. Моята приятелка Свобода Михайлова ми каза: „Това са твоите дрехи!“. И излезе права. В гардероба ми напълно отсъстват официални рокли, но нали затова Vayana Collection са ми приятели, които в нужда помагат…
Какво най-много харесваш в дрехите на Vayana Collection? И какво би посъветвала жените, които все още не познават марката?
Най-много ми харесва, че моделите не са претенциозни и натруфени. Удобни са. Достъпни. Не ми се иска да ги сваля като изляза от студиото, а да си остана с тях. Не знам точно, но има нещо френско в силуета им. На жените, които не познават марката ще кажа, че няма нужда да търсят адресите на магазините. Аз ще им ги посоча: на бул. „Витоша“ 76 и в „България мол“. Направо да тръгват!